19 месеца твърде дълго ...
Вторник, 9 февруари 2018 г. навършиха 19 месеца от отвличането на Ники в София.
Необходимо повторно публикуване на повече от съдебното решение: ′′ и не демонстрира поведение, демонстриращо приемането на майката на детето в България.
Независимо от гореизложеното, апелативният съд установява, че в този конкретен случай има основания да откаже връщането на детето по смисъла на член 13, параграф 1, буква ′′ б ′′ от Конвенцията. В тази статия се посочва, че компетентният орган на запитаната държава не е длъжен да разпореди връщането на детето, ако органът, който се противопоставя на връщането, установи, че съществува голям риск връщането на детето да го изложи на физическа или психологическа вреда или по друг начин поставете детето в непоносима ситуация.
Когато преценява съществуването на горната отрицателна предпоставка за връщането на детето в страната му на обичайно пребиваване преди неправомерното задържане, съдът се води от интереса на детето. Интересът на детето, като принцип от първостепенна важност за решаването на въпросите по отношение на правата на попечителство, е изложен в преамбюла на Хагската конвенция и е основен въпрос на нормативните актове, уреждащи отношенията между родители и деца в семейни закони на Република България.
С оглед на пълнотата, следва да се отбележи, че съществува голям риск от връщането на детето Н. ще го изложи на физическа или психологическа вреда. Установено е, че бащата няма семейна среда, подходяща за възпитанието на детето, а освен това по отношение на него има действия, застрашаващи здравето на детето. Фактът, че няма наказателна присъда срещу бащата, не означава липса на възможност да се отнася грубо с детето. Детето сам не желае да се свърже с него и бяга, държейки ръката на майка си. Съдът смята, че това е акт на търсене на подкрепа и сигурност на майка му и съдът установява, че той изпитва силна привързаност към нея.
При разглеждане на интереса на детето (Н. ), съдът установява, че връщането на детето в Република Южна Африка ще го постави в непоносима ситуация по смисъла на член 13, параграф 1, буква ′′ б ′′ от Конвенцията. Това е случай на дете на млади години - четири години, което е силно привързано към майка си, полагаща незабавни грижи за възпитанието му, както и към разширеното семейство на майката в България, а следователно и неговото отрязване от майката и околната среда в България би имало изключително неблагоприятен ефект върху детето. Възможното завръщане на детето в Република Южна Африка и съответното отделяне от майката и установената мирна среда, в която детето расте в България, би било шок за детето и представлява риск от неблагоприятно въздействие върху психичното, емоционалното и социално развитие. Съдът взе предвид заключенията в този смисъл, направени от социалните служби в детското жилище. Трябва да се отбележи, че детето е прекарало много кратко време в Южна Африка с баща си. Майката, която го е възпитала, е живяла в град, различен от бащиния град, и логично детето е изградило по-силна връзка с майка си. В момента, въпреки отстраняването му в България, детето расте в среда, която е изключително спокойна и подходяща за развитието му, развива се правилно и затова радикалната промяна при отстраняването му в Южна Африка би била шок с неблагоприятни последици за него. Следва да се отбележи допълнително, че в случай на евентуално връщане на детето в страната на предишното му жилище, то ще бъде отделено от майката в период, в който връзката между тях е от най-голямо значение за спокойствието, сигурността и правилното развитие.
При реализиране на предпоставката по член 13, параграф 1, буква ′′ б ′′ от Конвенцията съдът трябва да откаже връщането на детето Н в страната на обичайното му пребиваване - Република Южна Африка, и искането на бащата (П. М.) за връщане на детето подлежи на отмяна.
Поради несъответствието между заключенията на този апелативен съд и тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо това трябва да бъде отменено искането на петиционера.
С оглед на разпоредбите на член 22 г, параграф 2 от Закона за закрила на детето настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Въз основа на горния фон съдът
РЕШЕНИЕ КАТО СЛЕДВА:
ОТМЯНА на решение No 5016 от 24.07.2018 г. по гражданско дело No 1068/2018 по описа на Софийския градски съд, 4-та Матримониална дивизия и ДЕЙСТВИЯ:
ОТМЕНЯВА искането на P. M.. дата на раждане], гражданин на Република Южна Африка, подаден от Министерството на правосъдието на Република България на основание член 12, параграф 1 от Н. Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на дете от 1980 г. за връщане на малолетното дете N PIN. PIN. в страната на обичайното му резиденция - Република Южна Африка.
Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Необходимо повторно публикуване на повече от съдебното решение: ′′ и не демонстрира поведение, демонстриращо приемането на майката на детето в България.
Независимо от гореизложеното, апелативният съд установява, че в този конкретен случай има основания да откаже връщането на детето по смисъла на член 13, параграф 1, буква ′′ б ′′ от Конвенцията. В тази статия се посочва, че компетентният орган на запитаната държава не е длъжен да разпореди връщането на детето, ако органът, който се противопоставя на връщането, установи, че съществува голям риск връщането на детето да го изложи на физическа или психологическа вреда или по друг начин поставете детето в непоносима ситуация.
Когато преценява съществуването на горната отрицателна предпоставка за връщането на детето в страната му на обичайно пребиваване преди неправомерното задържане, съдът се води от интереса на детето. Интересът на детето, като принцип от първостепенна важност за решаването на въпросите по отношение на правата на попечителство, е изложен в преамбюла на Хагската конвенция и е основен въпрос на нормативните актове, уреждащи отношенията между родители и деца в семейни закони на Република България.
С оглед на пълнотата, следва да се отбележи, че съществува голям риск от връщането на детето Н. ще го изложи на физическа или психологическа вреда. Установено е, че бащата няма семейна среда, подходяща за възпитанието на детето, а освен това по отношение на него има действия, застрашаващи здравето на детето. Фактът, че няма наказателна присъда срещу бащата, не означава липса на възможност да се отнася грубо с детето. Детето сам не желае да се свърже с него и бяга, държейки ръката на майка си. Съдът смята, че това е акт на търсене на подкрепа и сигурност на майка му и съдът установява, че той изпитва силна привързаност към нея.
При разглеждане на интереса на детето (Н. ), съдът установява, че връщането на детето в Република Южна Африка ще го постави в непоносима ситуация по смисъла на член 13, параграф 1, буква ′′ б ′′ от Конвенцията. Това е случай на дете на млади години - четири години, което е силно привързано към майка си, полагаща незабавни грижи за възпитанието му, както и към разширеното семейство на майката в България, а следователно и неговото отрязване от майката и околната среда в България би имало изключително неблагоприятен ефект върху детето. Възможното завръщане на детето в Република Южна Африка и съответното отделяне от майката и установената мирна среда, в която детето расте в България, би било шок за детето и представлява риск от неблагоприятно въздействие върху психичното, емоционалното и социално развитие. Съдът взе предвид заключенията в този смисъл, направени от социалните служби в детското жилище. Трябва да се отбележи, че детето е прекарало много кратко време в Южна Африка с баща си. Майката, която го е възпитала, е живяла в град, различен от бащиния град, и логично детето е изградило по-силна връзка с майка си. В момента, въпреки отстраняването му в България, детето расте в среда, която е изключително спокойна и подходяща за развитието му, развива се правилно и затова радикалната промяна при отстраняването му в Южна Африка би била шок с неблагоприятни последици за него. Следва да се отбележи допълнително, че в случай на евентуално връщане на детето в страната на предишното му жилище, то ще бъде отделено от майката в период, в който връзката между тях е от най-голямо значение за спокойствието, сигурността и правилното развитие.
При реализиране на предпоставката по член 13, параграф 1, буква ′′ б ′′ от Конвенцията съдът трябва да откаже връщането на детето Н в страната на обичайното му пребиваване - Република Южна Африка, и искането на бащата (П. М.) за връщане на детето подлежи на отмяна.
Поради несъответствието между заключенията на този апелативен съд и тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо това трябва да бъде отменено искането на петиционера.
С оглед на разпоредбите на член 22 г, параграф 2 от Закона за закрила на детето настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Въз основа на горния фон съдът
РЕШЕНИЕ КАТО СЛЕДВА:
ОТМЯНА на решение No 5016 от 24.07.2018 г. по гражданско дело No 1068/2018 по описа на Софийския градски съд, 4-та Матримониална дивизия и ДЕЙСТВИЯ:
ОТМЕНЯВА искането на P. M.. дата на раждане], гражданин на Република Южна Африка, подаден от Министерството на правосъдието на Република България на основание член 12, параграф 1 от Н. Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на дете от 1980 г. за връщане на малолетното дете N PIN. PIN. в страната на обичайното му резиденция - Република Южна Африка.
Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Comments
Post a Comment