4 години и 12 месеца твърде много...

 Събота, 9 юли 2022 г. се навършват 4 години и 12 месеца откакто Ники беше отвлечен в София, България. Днес съм 100% отчуждена от Ники, нямам контакт и не получавам новини за неговото благополучие. Родителското отчуждение е насилие над деца.

Гледайки дневника си през юли 2018 г.: Виждам, че моите адвокати са направили изявления пред българския граничен патрул в опит да предотвратят по-нататъшно повторно отвличане в страна извън Хагската конвенция. Също така се опитах да направя съдебномедицинския доклад, генериран в Южна Африка, пред българския съд, но те отказаха да го приемат, ако си спомням правилно причината беше, че беше представен като доказателство в друго съдебно дело и не можеше да бъде използван отново . Това беше огромна неуспех, тъй като този доклад беше много подробен и много показателен. Също така обсъждам с адвоката си да представя на майката на Ники планирания от мен маршрут за пътувания, за да видя Ники в България. Опитите ми да работя с майката на Ники в това отношение се оказаха огромна грешка, както ще видите в следващите публикации, където говоря за умишлените опити да ми попречат да виждам Ники, докато съм в България. Адвокатите ми правилно съветват в това отношение и имайте предвид, че не съм длъжен да правя това... Човек не получава точки за добродушие.

Ето публикация, която направих на 20 юли 2018 г.:

Днес успях да видя Ники в Дирекция Социално Подпомагане Лозенец (ДСД Лозенец), София, България. Логистиката беше кошмарна и ми казаха, че срещата е услуга за мен, тъй като съдът не е предоставил на ССД Лозенец протокол след заседанието на 15 юни. Имаше неразрешено объркване относно това дали се изисква протоколен документ или не.....така че просто се качих на самолета и тръгнах....

Въпреки докладваното от назначения от съда психолог на заседанието на 15 юни („.., категорично съм на мнение, че ако детето е било обект на насилие от страна на бащата, то би проявило страх или негодувание в какъвто и да е начин, който не беше спазен по време на срещата"), промиването на мозъка на Ники продължава...Може би съм наивен, но ми е трудно да разбера това безмилостно настъпление, въпреки че "играта по същество е готова"....

Ники седеше в скута ми през 95% от времето, получих много гушкания, целувки, прегръдки и ми казаха „Ти си готин татко!“.....Изживяването беше невероятно, въпреки враждебна среда (бяхме моят преводач, аз и Ники с 3-ма души от ССД Лозенец, майката на Ники и 23-годишният й син в стаята и родителите на майката на Ники седяха в колата точно пред вратата...говорим за обкръжение)!

За съжаление не ми позволиха да правя никакви снимки, така че всичко, което имах, беше външна снимка на SSD Лозенец, която е приложена в тази публикация.....

https://en.wikipedia.org/wiki/European_Court_of_Human_Rights